29.10.2013 г., 11:25

Огненият Залез...

584 0 2

       Огненият Залез...

 

 

При залез-слънце вятърът утихна,

а огнено морето  затрептя,

щом Слънцето над него се усмихна

преди да слезе в Долната земя...

 

Вечерен бриз замислено и леко

повяваше над пламналата площ,

а кротка вечер стелеше пътека

от тайнства към настъпващата нощ...

 

Едва-едва надиплено Морето

посипано бе с оживяла жар...

Аз бях в амок... Безмълвен... Сам.. .И ето-

танцувах там във транс на нестинар...

 

Знам лудост бе, но лудост тъй прекрасна!...

Поисках до Безкрая да вървя-

и стана чудо: Слънцето угасна,

а цялата Стихия засия!..

 

Коста Качев.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...