21 dic 2010, 13:56

Огнища

1.3K 0 29

     Огнища

 

Сто извора отминах,

не отпих.

И сто чешми зад себе си оставих.

Все тебе чаках - да се появиш,

пустинната ми жажда да  удавиш.

 

Ти с поглед  ме прониза, като с нож –

до кост,

до кръв.

И до сълзи в очите...

 

Бе първа и последна тази нощ.

След нея -

сто угаснали огнища.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, нима само с поглед е пронизал лирическата за цяла нощ?

    Елица, според мен можеш да направиш по-въздействаща римата "очите-огнища". Считам, че този текст заслужава това.
  • Защото имаш усет, Ангел, затова така възприемаш стиховете ми.
    След такива думи се чувствам окрилена и ставам още по-взискателна към себе си.
    Благодаря ти, Приятелю!

    Светли Празнци!


  • Ели, при теб поезията има собствен живот, собствен отпечатък, уникалност! Отново харесах, много е искрено и завладяващо!
  • ...и да се крие, няма кой да я раздуха, мила.
    Но нека се усмихнем, за да ни се усмихне и Празникът!
  • дали са съвсем угаснали
    или под пепелта се крие жарава
    Много хубаво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...