Огнища

Поезия » Любовна

1.3K 0 29

Огнища

Сто извора отминах,

не отпих.

И сто чешми зад себе си оставих.

Все тебе чаках - да се появиш,

пустинната ми жажда да удавиш.

Ти с поглед ме прониза, като с нож –

до кост,

до кръв.

И до сълзи в очите...

Бе първа и последна тази нощ.

След нея -

сто угаснали огнища.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Tomad (Тома Кашмирски)

Хм, нима само с поглед е пронизал лирическата за цяла нощ?

Елица, според мен можеш да направиш по-въздействаща римата "очите-огнища". Считам, че този текст заслужава това.

2012-04-07T03:03:20+03:00
voda (Елица Ангелова)

Защото имаш усет, Ангел, затова така възприемаш стиховете ми.
След такива думи се чувствам окрилена и ставам още по-взискателна към себе си.
Благодаря ти, Приятелю!

Светли Празнци!

2010-12-22T16:27:04+02:00
angelbard (Ангел Филипов)

Ели, при теб поезията има собствен живот, собствен отпечатък, уникалност! Отново харесах, много е искрено и завладяващо!

2010-12-22T16:07:27+02:00
voda (Елица Ангелова)

...и да се крие, няма кой да я раздуха, мила.
Но нека се усмихнем, за да ни се усмихне и Празникът!

2010-12-22T14:49:40+02:00
Laska (Ласка Александрова)

дали са съвсем угаснали
или под пепелта се крие жарава
Много хубаво!

2010-12-22T14:11:39+02:00