Огнища
Сто извора отминах,
не отпих.
И сто чешми зад себе си оставих.
Все тебе чаках - да се появиш,
пустинната ми жажда да удавиш.
Ти с поглед ме прониза, като с нож –
до кост,
до кръв.
И до сълзи в очите...
Бе първа и последна тази нощ.
След нея -
сто угаснали огнища.
© Елица Ангелова Все права защищены
Елица, според мен можеш да направиш по-въздействаща римата "очите-огнища". Считам, че този текст заслужава това.