Разни там души.
Със разно сиво ежедневие.
Докосват се до моя свят.
И до душата ми - а тя ранена е...
Нахлуват в нея. Без да питат.
А после тихо я превземат.
Невидими въжета се преплитат
и на душата ми сърцето се опитват да отнемат.
А тя, душата ми... седи си.
И кротко се опитва да поеме -
миг след миг,
секунда след секунда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse