Apr 9, 2017, 1:25 AM

Ограбена душа

  Poetry » Love
2.2K 2 0

Разни там души.

Със разно сиво ежедневие.

Докосват се до моя свят.

И до душата ми - а тя ранена е...

 

Нахлуват в нея. Без да питат.

А после тихо я превземат.

Невидими въжета се преплитат

и на душата ми сърцето се опитват да отнемат.

 

А тя, душата ми... седи си.

И кротко се опитва да поеме - 

миг след миг,

секунда след секунда.

И няма вече време. Няма време...

 

- Не знаете ли, как след всеки удар,

душата ми все повече престава да обича. 

- Не знаете ли, че след всяка паднала мъгла, 

светът ми става адски безразличен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...