9.04.2017 г., 1:25

Ограбена душа

2.2K 2 0

Разни там души.

Със разно сиво ежедневие.

Докосват се до моя свят.

И до душата ми - а тя ранена е...

 

Нахлуват в нея. Без да питат.

А после тихо я превземат.

Невидими въжета се преплитат

и на душата ми сърцето се опитват да отнемат.

 

А тя, душата ми... седи си.

И кротко се опитва да поеме - 

миг след миг,

секунда след секунда.

И няма вече време. Няма време...

 

- Не знаете ли, как след всеки удар,

душата ми все повече престава да обича. 

- Не знаете ли, че след всяка паднала мъгла, 

светът ми става адски безразличен...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...