9 апр. 2017 г., 01:25

Ограбена душа

2.2K 2 0

Разни там души.

Със разно сиво ежедневие.

Докосват се до моя свят.

И до душата ми - а тя ранена е...

 

Нахлуват в нея. Без да питат.

А после тихо я превземат.

Невидими въжета се преплитат

и на душата ми сърцето се опитват да отнемат.

 

А тя, душата ми... седи си.

И кротко се опитва да поеме - 

миг след миг,

секунда след секунда.

И няма вече време. Няма време...

 

- Не знаете ли, как след всеки удар,

душата ми все повече престава да обича. 

- Не знаете ли, че след всяка паднала мъгла, 

светът ми става адски безразличен...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...