2 may 2007, 16:20

Огън

  Poesía
810 0 5
Угаснал огън.
Всичко е във дим.
Угаснало сърцето ми
отдавна.
Едно лице.
Останало без грим.
Сълзите пак изтрили са
омразата.
Една душа.
Съсипана от болка.
С морето слива се
отново във едно.
Една любов,
отлитаща със спомена.
Ще топли пак,
единствено в съня. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандра Неста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Безжичен!В интерес на истината исках да прочета такава оценка от много време.Наистина съм благодарна на всички,които изказват мнението си за моите стихотворения,за подкрепата,за съчувствието,но аз не публикувам,за да търся утеха,а защото търся оценка.Още веднъж благодаря!
  • Това е любимото ми стихотворение!Изживяла съм всяка една дума.....
  • Поздрави!!! Хубав стих!!!
  • И на мен ми хареса!
    Хайде усмихни се!
  • Хареса ми!
    Тъжно е...
    Недей,не унивай!
    След всяка раздяла боли...така е,но това не е краят на света,нали?
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...