2 мая 2007 г., 16:20

Огън

806 0 5
Угаснал огън.
Всичко е във дим.
Угаснало сърцето ми
отдавна.
Едно лице.
Останало без грим.
Сълзите пак изтрили са
омразата.
Една душа.
Съсипана от болка.
С морето слива се
отново във едно.
Една любов,
отлитаща със спомена.
Ще топли пак,
единствено в съня. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Безжичен!В интерес на истината исках да прочета такава оценка от много време.Наистина съм благодарна на всички,които изказват мнението си за моите стихотворения,за подкрепата,за съчувствието,но аз не публикувам,за да търся утеха,а защото търся оценка.Още веднъж благодаря!
  • Това е любимото ми стихотворение!Изживяла съм всяка една дума.....
  • Поздрави!!! Хубав стих!!!
  • И на мен ми хареса!
    Хайде усмихни се!
  • Хареса ми!
    Тъжно е...
    Недей,не унивай!
    След всяка раздяла боли...така е,но това не е краят на света,нали?
    Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...