2 мая 2007 г., 16:20

Огън

809 0 5
Угаснал огън.
Всичко е във дим.
Угаснало сърцето ми
отдавна.
Едно лице.
Останало без грим.
Сълзите пак изтрили са
омразата.
Една душа.
Съсипана от болка.
С морето слива се
отново във едно.
Една любов,
отлитаща със спомена.
Ще топли пак,
единствено в съня. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Безжичен!В интерес на истината исках да прочета такава оценка от много време.Наистина съм благодарна на всички,които изказват мнението си за моите стихотворения,за подкрепата,за съчувствието,но аз не публикувам,за да търся утеха,а защото търся оценка.Още веднъж благодаря!
  • Това е любимото ми стихотворение!Изживяла съм всяка една дума.....
  • Поздрави!!! Хубав стих!!!
  • И на мен ми хареса!
    Хайде усмихни се!
  • Хареса ми!
    Тъжно е...
    Недей,не унивай!
    След всяка раздяла боли...така е,но това не е краят на света,нали?
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...