May 2, 2007, 4:20 PM

Огън

  Poetry
805 0 5
Угаснал огън.
Всичко е във дим.
Угаснало сърцето ми
отдавна.
Едно лице.
Останало без грим.
Сълзите пак изтрили са
омразата.
Една душа.
Съсипана от болка.
С морето слива се
отново във едно.
Една любов,
отлитаща със спомена.
Ще топли пак,
единствено в съня. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Безжичен!В интерес на истината исках да прочета такава оценка от много време.Наистина съм благодарна на всички,които изказват мнението си за моите стихотворения,за подкрепата,за съчувствието,но аз не публикувам,за да търся утеха,а защото търся оценка.Още веднъж благодаря!
  • Това е любимото ми стихотворение!Изживяла съм всяка една дума.....
  • Поздрави!!! Хубав стих!!!
  • И на мен ми хареса!
    Хайде усмихни се!
  • Хареса ми!
    Тъжно е...
    Недей,не унивай!
    След всяка раздяла боли...така е,но това не е краят на света,нали?
    Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...