May 2, 2007, 4:20 PM

Огън

  Poetry
808 0 5
Угаснал огън.
Всичко е във дим.
Угаснало сърцето ми
отдавна.
Едно лице.
Останало без грим.
Сълзите пак изтрили са
омразата.
Една душа.
Съсипана от болка.
С морето слива се
отново във едно.
Една любов,
отлитаща със спомена.
Ще топли пак,
единствено в съня. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Безжичен!В интерес на истината исках да прочета такава оценка от много време.Наистина съм благодарна на всички,които изказват мнението си за моите стихотворения,за подкрепата,за съчувствието,но аз не публикувам,за да търся утеха,а защото търся оценка.Още веднъж благодаря!
  • Това е любимото ми стихотворение!Изживяла съм всяка една дума.....
  • Поздрави!!! Хубав стих!!!
  • И на мен ми хареса!
    Хайде усмихни се!
  • Хареса ми!
    Тъжно е...
    Недей,не унивай!
    След всяка раздяла боли...така е,но това не е краят на света,нали?
    Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...