След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята,
студените, объркани очи,
вселени на страшна разруха,
късчета болка, вина и горещи сълзи.
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
аз копнея за този ураган,
копнея за огън от нежност!
© Любима Маеркова Todos los derechos reservados