23.02.2024 г., 20:39 ч.  

Огън от нежност 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
239 0 4

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

след поредната вечна минута,

загледан в морето от жестока небрежност.

 

Аз искам да зърна очите на бурята,

студените, объркани очи,

вселени на страшна разруха,

късчета болка, вина и горещи сълзи.

 

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

аз копнея за този ураган,

копнея за огън от нежност!

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно. 😊
  • Мисля, че ви разбрах. Говорите за онази нежност, която един човек може да ти даде, когато той самият вече е страдал и не иска другия да изпитва същото, затова му предлага най-топлите си чувства. Тогава нежността е наистина внимателно поднесена.
  • Случва се да търсим напълно осезаемо обратното на онова, от което си мислим, че имаме нужда. Понякога копнеем за нежност, обвита в познатата меланхолия от едно студено минало, и в това има нещо красиво, нещо, което докосва.
  • Усеща се ясно желанието за топлина и страст след един изтощителен ден, но това едновременно ли върви с хаоса описан в средата? Това същата душа ли ще го предложи?
Предложения
: ??:??