23.02.2024 г., 20:39  

Огън от нежност

513 0 4

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

след поредната вечна минута,

загледан в морето от жестока небрежност.

 

Аз искам да зърна очите на бурята,

студените, объркани очи,

вселени на страшна разруха,

късчета болка, вина и горещи сълзи.

 

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

аз копнея за този ураган,

копнея за огън от нежност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно. 😊
  • Мисля, че ви разбрах. Говорите за онази нежност, която един човек може да ти даде, когато той самият вече е страдал и не иска другия да изпитва същото, затова му предлага най-топлите си чувства. Тогава нежността е наистина внимателно поднесена.
  • Случва се да търсим напълно осезаемо обратното на онова, от което си мислим, че имаме нужда. Понякога копнеем за нежност, обвита в познатата меланхолия от едно студено минало, и в това има нещо красиво, нещо, което докосва.
  • Усеща се ясно желанието за топлина и страст след един изтощителен ден, но това едновременно ли върви с хаоса описан в средата? Това същата душа ли ще го предложи?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...