ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова) ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова)
3 15
Feb 23, 2024, 8:39 PM  

Огън от нежност

517 0 4

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

след поредната вечна минута,

загледан в морето от жестока небрежност.

 

Аз искам да зърна очите на бурята,

студените, объркани очи,

вселени на страшна разруха,

късчета болка, вина и горещи сълзи.

 

След дългия, монотонен ден,

след студената формалност и хорска любезност,

аз копнея за този ураган,

копнея за огън от нежност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любима Маеркова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова)
    ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова)
    Абсолютно. 😊
  • Орионски (Чанко Чанев)
    Орионски (Чанко Чанев)
    Мисля, че ви разбрах. Говорите за онази нежност, която един човек може да ти даде, когато той самият вече е страдал и не иска другия да изпитва същото, затова му предлага най-топлите си чувства. Тогава нежността е наистина внимателно поднесена.
  • ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова)
    ЛюбимаМаеркова (Любима Маеркова)
    Случва се да търсим напълно осезаемо обратното на онова, от което си мислим, че имаме нужда. Понякога копнеем за нежност, обвита в познатата меланхолия от едно студено минало, и в това има нещо красиво, нещо, което докосва.
  • Орионски (Чанко Чанев)
    Орионски (Чанко Чанев)
    Усеща се ясно желанието за топлина и страст след един изтощителен ден, но това едновременно ли върви с хаоса описан в средата? Това същата душа ли ще го предложи?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0