Огънят на залеза

Огънят на залеза ме покори

и пламъкът му ближе мойте устни,

проплакват в косите ми искри,

дорде дъждът над мен се спусне.

Щом измие калните следи, които

някой над мен до днес е плискал,

щом ме разтърси и ме – освежи,

в утрото ще съм открила смисъл...

Из диви усои с краката ми алени

роса ще отпива снагата корава,

и буйни косите, от вятър погалени

ще постеля за тебе в тази морава.

Край нас ще тръпнат дървесата

и огънят на залеза ще ни гори,

пореден миг отронен във сърцата

душите ни ще милва и теши...

Знам, че времето за обич не достига,

но аз ще чакам на крайречния път

звездите, грейнали в небето синьо

стих красив за теб да сътворят...