Apr 12, 2013, 2:55 PM  

Огънят на залеза

  Poetry
1.4K 0 1

Огънят на залеза

 

Огънят на залеза ме покори

и пламъкът му ближе мойте устни,

проплакват в косите ми искри,

дорде дъждът над мен се спусне.

 

Щом измие калните следи, които

някой над мен до днес е плискал,

щом ме разтърси и ме – освежи,

в утрото ще съм открила смисъл...

 

Из диви усои с краката ми алени

роса ще отпива снагата корава,

и буйни косите, от вятър погалени

ще постеля за тебе в тази морава.

 

Край нас ще тръпнат дървесата

и огънят на залеза ще ни гори,

пореден миг отронен във сърцата

душите ни ще милва и теши...

 

Знам, че времето за обич не достига,

но аз ще чакам на крайречния път

звездите, грейнали в небето синьо

стих красив за теб да сътворят...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...