12 апр. 2013 г., 14:55  

Огънят на залеза

1.4K 0 1

Огънят на залеза

 

Огънят на залеза ме покори

и пламъкът му ближе мойте устни,

проплакват в косите ми искри,

дорде дъждът над мен се спусне.

 

Щом измие калните следи, които

някой над мен до днес е плискал,

щом ме разтърси и ме – освежи,

в утрото ще съм открила смисъл...

 

Из диви усои с краката ми алени

роса ще отпива снагата корава,

и буйни косите, от вятър погалени

ще постеля за тебе в тази морава.

 

Край нас ще тръпнат дървесата

и огънят на залеза ще ни гори,

пореден миг отронен във сърцата

душите ни ще милва и теши...

 

Знам, че времето за обич не достига,

но аз ще чакам на крайречния път

звездите, грейнали в небето синьо

стих красив за теб да сътворят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...