Огънят на зографа. Щрих любов (2)
В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква
с усещане за първороден грях.
И с ледения дъх на смъртна клетва
пожертва сънища, в които бях
началото и краят на икона,
дърво без сянка и сълза без вик.
Въздигна ме – кралица без корона.
Отрече ме. В изпълнен с болка миг.
Отрече ме. А в следващата фреска
нощта разплака с моите очи...
Иконите не ги рисувай трескав,
защото всяка багра ще боли
от твойта ярост и от мойта горест.
(Олтарът как ще носи този гняв!)
Не е любов това, а тежка болест...
Как станах твоя цяр и залък хляб?
Как стана моите "обичам"... "мога"?!
... сърце, душа, молитвата без глас?!
А ти чрез четките говориш с Бога...
... не ме рисувай, майсторе, без страст!
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados
Свързани произведения
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
Comentarios
-
Много хубав стих. Греховната любов на Зографа... Любовта, полет на мисълта.
Любовта – болест, за която няма лек! Не е било лесно на Зографа да довърши изписването на черквата...Поздравления, Жени! -
Много силно, излъчващо, мъка, обич и тъжен гняв, който дълбае като икона душата, редове от които пие сърцето! Прегръщам те Жени!
-
Роси, много ми е ценно твоето мнение, но ти го знаеш, нали...
-
Още веднъж му се насладих!
-
Мария, Васко, благодаря и на двама ви, че прочетохте... зарадвахте ме
-
Много хубаво!
-
Колко страст и десет пъти повече мъка! Ма, имай малко милост, Жени!
-
Жаки... болест е такава любов, но пък е любов... и то каква...
Благодаря ти, че бе тук!
Стойчо, това е единствения начин да си създадеш имунитет, като преминеш през такава любов...
Деа, благодаря ти!
Наде, така си ме зарадвала! -
Има нещо в думите ти, Жени, което отеква дълбоко в душата ми. Благодаря!
-
Прекрасно!!!
-
Да,любовта е лирично изпитание.
Колко пъти съм се разболявал,само Бог знае...
И колко близки по смисъл и съдържание чувства има в думата любов:обич, болка,близка...
Поздравления за написаното от теб, Жени! -
Настръхвам от всяка дума, Жени. "Не е любов това, а тежка болест..." Прекрасен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иване, благодаря ти, че си прочел и най-вече ти благодаря за думите към мен...