Огънят на зографа. Щрих любов (2)
В темелите на храм не ме зазиждай,
защото камъкът ще плаче с мен.
По-истинска от вярата съм. Свиквай.
Болезнена съм. Като вик рожден,
ехтящ под купола на тази черква
с усещане за първороден грях.
И с ледения дъх на смъртна клетва
пожертва сънища, в които бях
началото и краят на икона,
дърво без сянка и сълза без вик.
Въздигна ме – кралица без корона.
Отрече ме. В изпълнен с болка миг.
Отрече ме. А в следващата фреска
нощта разплака с моите очи...
Иконите не ги рисувай трескав,
защото всяка багра ще боли
от твойта ярост и от мойта горест.
(Олтарът как ще носи този гняв!)
Не е любов това, а тежка болест...
Как станах твоя цяр и залък хляб?
Как стана моите "обичам"... "мога"?!
... сърце, душа, молитвата без глас?!
А ти чрез четките говориш с Бога...
... не ме рисувай, майсторе, без страст!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
