15.03.2022 г., 12:50

Огънят на зографа. Щрих любов (2)

1.2K 8 13

В темелите на храм не ме зазиждай,

защото камъкът ще плаче с мен.

По-истинска от вярата съм. Свиквай.

Болезнена съм. Като вик рожден,

 

ехтящ под купола на тази черква

с усещане за първороден грях.

И с ледения дъх на смъртна клетва

пожертва сънища, в които бях

 

началото и краят на икона,

дърво без сянка и сълза без вик.

Въздигна ме – кралица без корона.

Отрече ме. В изпълнен с болка миг.

 

Отрече ме. А в следващата фреска

нощта разплака с моите очи...

Иконите не ги рисувай трескав,

защото всяка багра ще боли

 

от твойта ярост и от мойта горест.

(Олтарът как ще носи този гняв!)

Не е любов това, а тежка болест...

Как станах твоя цяр и залък хляб?

 

Как стана моите "обичам"... "мога"?!

... сърце, душа, молитвата без глас?!

А ти чрез четките говориш с Бога...

... не ме рисувай, майсторе, без страст!

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря, Мина... рядко се връщам вече тук, затова и сега отговарям

    Иване, благодаря ти, че си прочел и най-вече ти благодаря за думите към мен...
  • Много хубав стих. Греховната любов на Зографа... Любовта, полет на мисълта.
    Любовта – болест, за която няма лек! Не е било лесно на Зографа да довърши изписването на черквата...Поздравления, Жени!
  • Много силно, излъчващо, мъка, обич и тъжен гняв, който дълбае като икона душата, редове от които пие сърцето! Прегръщам те Жени!
  • Роси, много ми е ценно твоето мнение, но ти го знаеш, нали...
  • Още веднъж му се насладих!

Огънят на зографа

Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
632 9 14

Непокръстена

Не ме рисувай, аз съм тази, грешната,
прозира дяволът в ресници гъсти.
Нечакана и в миг потаен срещата,
с любов и смърт не ще да ме покръсти.
Не ме рисувай, че са пред разпадане ...
566 1 4

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....