16 mar 2011, 19:40

Огънят-VІІ 

  Poesía » De amor
841 0 9
"Латинка Златна,
сърдиш ли ми се за нещо?
"
Чуто на глас

Не можа да приемеш
мойто "сбогом", момче.
И какво като пред цял свят
изкрещя, че ме обичаш?
Да не мислиш, че ослепи  зората?
Аз отдавна всички мостове
към теб изгорих. Изцерих се...
И отдавна потънах
в цветовете на дъгата.
Дишам огън,
раждам слънца
и озарявам небето в светлина.
Е, момче, пак към мене
отвори врата.
Защо поне не научи
знаците на Любовта?
Я, по-добре отиди в Планината!

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!
  • Пак съм тук...
    Нужен ми е стиха ти, Латинка...

    "... потънах
    в цветовете на дъгата.
    Дишам огън,
    раждам слънца
    и озарявам небето в светлина."

    Бих искала да го можех... да го чувствам... и да го напиша толкова хубаво...
    Прегръдка с благодарност!
  • Дано там се научи!
  • !!!*
  • Поздрав!!
  • "Е, момче, пак към мене
    отвори врата.
    Защо поне не научи
    знаците на Любовта?"
    ..................................................
    Колко често, за съжаление, се разминаваме един с друг,
    не познаваме или още по-лошо,грешно четем знаците...
    Поздрави за оригиналния и много актуален стих!
    БЪДИ ЩАСТЛИВА!!!
  • Само така!
    Изкефих се, поетично казано!
  • Харесах много!
    В планината са отговорите
  • Страхотен е стихът Ви! Повярвах му, отивам в Планината!
Propuestas
: ??:??