16.03.2011 г., 19:40

Огънят-VІІ

1K 0 9
"Латинка Златна,
сърдиш ли ми се за нещо?
"
Чуто на глас

Не можа да приемеш
мойто "сбогом", момче.
И какво като пред цял свят
изкрещя, че ме обичаш?
Да не мислиш, че ослепи  зората?
Аз отдавна всички мостове
към теб изгорих. Изцерих се...
И отдавна потънах
в цветовете на дъгата.
Дишам огън,
раждам слънца
и озарявам небето в светлина.
Е, момче, пак към мене
отвори врата.
Защо поне не научи
знаците на Любовта?
Я, по-добре отиди в Планината!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...