27 may 2016, 15:23

Охлюв да ти мине път

  Poesía
1.5K 0 7

 

Докато смятаме ползи и загуби

и ежедневно ни стряскат тътени,

докато в слънцето виждаме залези –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Докато диво чегъртаме в себе си,

та да очистим катрана отвътре

и да посеем там бледи надеждици –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

С тъпото чувство, че сме премазани

и с мисълта да се крием от мълнии,

ние ходим по охлюви, газим ги –

 

ала един продължава през пътя ни.

 

Въпреки всички трагични загуби,

всички прогнози да бъде стъпкан

като безчетните свои събратя –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не можеше да не го прочета. Наистина, толкова се захласваме по ненужни неща, че дори и охлюв може да мине пътя. А понякога и ни задминава, ако е случайно в същата посока. Но, както се казва в един разказ (няма да лъжа, мой е та да не ви се стори самохвално, просто е по подобна тема (струва ми се тя не е особено често срещана) а това сихотворение тук някак ми допадна, та го споменах) - за всичко са виновни "злите зелени охлюви".
  • ...!!!
  • Охлювите учат на търпение на гръб понесли своята съдба. Не тичат срещу ветрове обсебени,вървят, оставяйки невидима следа.
  • Въпреки прогнозите, той, дребният, на пръв поглед - беззащитният, продължава. Един срещу империи. Империите ги няма. Дойдоха, видяха, победиха и изчезнаха. Охлювът, бавният, смелият. искащият свобода - остана. СВОБОДЕН!
  • Верни думи.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...