May 27, 2016, 3:23 PM

Охлюв да ти мине път

  Poetry
1.5K 0 7

 

Докато смятаме ползи и загуби

и ежедневно ни стряскат тътени,

докато в слънцето виждаме залези –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Докато диво чегъртаме в себе си,

та да очистим катрана отвътре

и да посеем там бледи надеждици –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

С тъпото чувство, че сме премазани

и с мисълта да се крием от мълнии,

ние ходим по охлюви, газим ги –

 

ала един продължава през пътя ни.

 

Въпреки всички трагични загуби,

всички прогнози да бъде стъпкан

като безчетните свои събратя –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не можеше да не го прочета. Наистина, толкова се захласваме по ненужни неща, че дори и охлюв може да мине пътя. А понякога и ни задминава, ако е случайно в същата посока. Но, както се казва в един разказ (няма да лъжа, мой е та да не ви се стори самохвално, просто е по подобна тема (струва ми се тя не е особено често срещана) а това сихотворение тук някак ми допадна, та го споменах) - за всичко са виновни "злите зелени охлюви".
  • ...!!!
  • Охлювите учат на търпение на гръб понесли своята съдба. Не тичат срещу ветрове обсебени,вървят, оставяйки невидима следа.
  • Въпреки прогнозите, той, дребният, на пръв поглед - беззащитният, продължава. Един срещу империи. Империите ги няма. Дойдоха, видяха, победиха и изчезнаха. Охлювът, бавният, смелият. искащият свобода - остана. СВОБОДЕН!
  • Верни думи.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...