May 27, 2016, 3:23 PM

Охлюв да ти мине път

  Poetry
1.5K 0 7

 

Докато смятаме ползи и загуби

и ежедневно ни стряскат тътени,

докато в слънцето виждаме залези –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Докато диво чегъртаме в себе си,

та да очистим катрана отвътре

и да посеем там бледи надеждици –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

С тъпото чувство, че сме премазани

и с мисълта да се крием от мълнии,

ние ходим по охлюви, газим ги –

 

ала един продължава през пътя ни.

 

Въпреки всички трагични загуби,

всички прогнози да бъде стъпкан

като безчетните свои събратя –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не можеше да не го прочета. Наистина, толкова се захласваме по ненужни неща, че дори и охлюв може да мине пътя. А понякога и ни задминава, ако е случайно в същата посока. Но, както се казва в един разказ (няма да лъжа, мой е та да не ви се стори самохвално, просто е по подобна тема (струва ми се тя не е особено често срещана) а това сихотворение тук някак ми допадна, та го споменах) - за всичко са виновни "злите зелени охлюви".
  • ...!!!
  • Охлювите учат на търпение на гръб понесли своята съдба. Не тичат срещу ветрове обсебени,вървят, оставяйки невидима следа.
  • Въпреки прогнозите, той, дребният, на пръв поглед - беззащитният, продължава. Един срещу империи. Империите ги няма. Дойдоха, видяха, победиха и изчезнаха. Охлювът, бавният, смелият. искащият свобода - остана. СВОБОДЕН!
  • Верни думи.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...