27.05.2016 г., 15:23

Охлюв да ти мине път

1.5K 0 7

 

Докато смятаме ползи и загуби

и ежедневно ни стряскат тътени,

докато в слънцето виждаме залези –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Докато диво чегъртаме в себе си,

та да очистим катрана отвътре

и да посеем там бледи надеждици –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

С тъпото чувство, че сме премазани

и с мисълта да се крием от мълнии,

ние ходим по охлюви, газим ги –

 

ала един продължава през пътя ни.

 

Въпреки всички трагични загуби,

всички прогнози да бъде стъпкан

като безчетните свои събратя –

 

един охлюв пресича пътя ни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не можеше да не го прочета. Наистина, толкова се захласваме по ненужни неща, че дори и охлюв може да мине пътя. А понякога и ни задминава, ако е случайно в същата посока. Но, както се казва в един разказ (няма да лъжа, мой е та да не ви се стори самохвално, просто е по подобна тема (струва ми се тя не е особено често срещана) а това сихотворение тук някак ми допадна, та го споменах) - за всичко са виновни "злите зелени охлюви".
  • ...!!!
  • Охлювите учат на търпение на гръб понесли своята съдба. Не тичат срещу ветрове обсебени,вървят, оставяйки невидима следа.
  • Въпреки прогнозите, той, дребният, на пръв поглед - беззащитният, продължава. Един срещу империи. Империите ги няма. Дойдоха, видяха, победиха и изчезнаха. Охлювът, бавният, смелият. искащият свобода - остана. СВОБОДЕН!
  • Верни думи.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...