3 jul 2011, 18:40

Окаменяла молитва

  Poesía » Otra
852 0 13

Извел те Господ в този ден 
душата ти да види слънце. 
Незнайно как, 
пътеката ти мина покрай мен - 
припряната походка 
искаше да свърне. 
А слънцето разпуснало лъчи, 
разкош от светлина 
и птичи трели… 
Добре, че имаш черни очила! 
Остана сляп, 
за себе си. 
Усетих - 
тротоарът пребледня, 
студен в краката ти потръпна. 
Кръвта навярно зашептя - 
познала камъка, във който се препъна. 
След теб
очите ми постлаха светлина. 
Окаменяла беше всяка дума. 
Сърцето ми се молеше на Бог 
за тебе, татко, 
Прошка Той да има!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...