Окаменяла молитва
Извел те Господ в този ден
душата ти да види слънце.
Незнайно как,
пътеката ти мина покрай мен -
припряната походка
искаше да свърне.
А слънцето разпуснало лъчи,
разкош от светлина
и птичи трели…
Добре, че имаш черни очила!
Остана сляп,
за себе си.
Усетих -
тротоарът пребледня,
студен в краката ти потръпна.
Кръвта навярно зашептя -
познала камъка, във който се препъна.
След теб
очите ми постлаха светлина.
Окаменяла беше всяка дума.
Сърцето ми се молеше на Бог
за тебе, татко,
Прошка Той да има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
