Jul 3, 2011, 6:40 PM

Окаменяла молитва 

  Poetry » Other
649 0 13

Извел те Господ в този ден 
душата ти да види слънце. 
Незнайно как, 
пътеката ти мина покрай мен - 
припряната походка 
искаше да свърне. 
А слънцето разпуснало лъчи, 
разкош от светлина 
и птичи трели… 
Добре, че имаш черни очила! 
Остана сляп, 
за себе си. 
Усетих - 
тротоарът пребледня, 
студен в краката ти потръпна. 
Кръвта навярно зашептя - 
познала камъка, във който се препъна. 
След теб
очите ми постлаха светлина. 
Окаменяла беше всяка дума. 
Сърцето ми се молеше на Бог 
за тебе, татко, 
Прошка Той да има!

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??