Извел те Господ в този ден
душата ти да види слънце.
Незнайно как,
пътеката ти мина покрай мен -
припряната походка
искаше да свърне.
А слънцето разпуснало лъчи,
разкош от светлина
и птичи трели…
Добре, че имаш черни очила!
Остана сляп,
за себе си. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up