Отивам си!

             Мъча се да плача...

             Дъжд в пустиня

             са мойте очи.

             Жаден съм,

             а къпя се в сълзи!

             Аз съм само пътник,

              в морето влязъл,

              без мечти...

             Океан

             от сълзи е сърцето ми!

             Броди в него кораб

             на съмнения!

             Пробит е той,

             от твоите лъжи!

             Кажи! Кажи!

             Доволна ли си ти!

             Океан

             от стари рани,

             излъгани мечти

             несбъднати, несбъднати...

             Вълнение, вълни!

             От Седем бала!

             А ти! А ти!

             Дори не си разбрала!