Mar 31, 2017, 4:56 PM  

Океан

638 0 0

             Отивам си!

             Мъча се да плача...

             Дъжд в пустиня

             са мойте очи.

              

             Жаден съм,

             а къпя се в сълзи!

             Аз съм само пътник,

              в морето влязъл,

              без мечти...

             

 

             Океан

             от сълзи е сърцето ми!

             Броди в него кораб

             на съмнения!

 

             Пробит е той,

             от твоите лъжи!

             Кажи! Кажи!

             Доволна ли си ти!

 

             Океан

             от стари рани,

             излъгани мечти

             несбъднати, несбъднати...

 

             Вълнение, вълни!

             От Седем бала!

             А ти! А ти!

             Дори не си разбрала!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...