31.03.2017 г., 16:56  

Океан

636 0 0

             Отивам си!

             Мъча се да плача...

             Дъжд в пустиня

             са мойте очи.

              

             Жаден съм,

             а къпя се в сълзи!

             Аз съм само пътник,

              в морето влязъл,

              без мечти...

             

 

             Океан

             от сълзи е сърцето ми!

             Броди в него кораб

             на съмнения!

 

             Пробит е той,

             от твоите лъжи!

             Кажи! Кажи!

             Доволна ли си ти!

 

             Океан

             от стари рани,

             излъгани мечти

             несбъднати, несбъднати...

 

             Вълнение, вълни!

             От Седем бала!

             А ти! А ти!

             Дори не си разбрала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...