31 мар. 2017 г., 16:56  

Океан

641 0 0

             Отивам си!

             Мъча се да плача...

             Дъжд в пустиня

             са мойте очи.

              

             Жаден съм,

             а къпя се в сълзи!

             Аз съм само пътник,

              в морето влязъл,

              без мечти...

             

 

             Океан

             от сълзи е сърцето ми!

             Броди в него кораб

             на съмнения!

 

             Пробит е той,

             от твоите лъжи!

             Кажи! Кажи!

             Доволна ли си ти!

 

             Океан

             от стари рани,

             излъгани мечти

             несбъднати, несбъднати...

 

             Вълнение, вълни!

             От Седем бала!

             А ти! А ти!

             Дори не си разбрала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...