31 jul 2009, 14:01

Окончателно 

  Poesía » Otra
1558 0 20

Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли?
Че тази мисъл кара да настръхвам.

Че тази мисъл кара да крещя.
Отчаяно, но няма кой да чуе.
Оковите ти почват да тежат.
И мразът метастазно в мене хлуе.

Любовната стихия…
Изваля ли?
Или отече,

в гърлено пресъхване?
Болезненото.

Като при раздяли.
Онези,

без последното прегръщане.

 

--

06.02.2009

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??