31.07.2009 г., 14:01

Окончателно

Поезия » Друга

1.9K 0 20

Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли?
Че тази мисъл кара да настръхвам.

Че тази мисъл кара да крещя.
Отчаяно, но няма кой да чуе.
Оковите ти почват да тежат.
И мразът метастазно в мене хлуе.

Любовната стихия…
Изваля ли?
Или отече,

в гърлено пресъхване?
Болезненото.

Като при раздяли.
Онези,

без последното прегръщане.

06.02.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

female_sg (Боряна)

Като при раздяли.
Онези,
без последното прегръщане.

Финалът ти ми е като шамар. Точно заглавие!

2011-03-15T21:23:04+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

И мисълта и чувството - до кокала! Браво! - на тази категоричност в позицията и на поезията!

2009-11-30T02:04:39+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Kъде се губиш, Томата? Липсваш тук!

2009-10-07T00:23:11+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Харесах!

2009-09-05T17:04:34+03:00
Вил (Виолета Зашева)

Тома, този стих е далеч по-добър от предишните, според мен!
Носи смисъл и емоция, за което те поздравявам!

Р.р. А що се отнася до "хлуе" - http://bgoffice.sourceforge.net/cgi-bin/grammar.cgi?word=%ED%E0%F5%EB%F3%E2%E0

2009-08-02T23:12:01+03:00