31.07.2009 г., 14:01 ч.
Окончателно
Изтърка се.
До лъскави провали.
В които суетата взема връх.
Обичаш мене. Никой друг.
Така ли?
Че тази мисъл кара да настръхвам.
Че тази мисъл кара да крещя.
Отчаяно, но няма кой да чуе.
Оковите ти почват да тежат.
И мразът метастазно в мене хлуе.
Любовната стихия…
Изваля ли?
Или отече,
в гърлено пресъхване?
Болезненото.
Като при раздяли.
Онези,
без последното прегръщане.
--
06.02.2009
© Тома Кашмирски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И мисълта и чувството - до кокала! Браво! - на тази категоричност в позицията и на поезията!
-
Kъде се губиш, Томата? Липсваш тук!
-
Харесах!
-
Тома, този стих е далеч по-добър от предишните, според мен!
Носи смисъл и емоция, за което те поздравявам!
Р.р. А що се отнася до "хлуе" - http://bgoffice.sourceforge.net/cgi-bin/grammar.cgi?word=%ED%E0%F5%EB%F3%E2%E0 -
Благодаря на всички.
Щом има дума 'нахлуе', е напълно логично представката да може да бъде разкарана.
Раздяли също еднозначно подсеща за какво става въпрос, вместо "раздели", която носи и друг смисъл.
Бъдете здрави. -
"И мразът метастазно в мене хлуе."
май няма дума "хлуе", обаче какво усещане за ужас създава.
прекалено жестоко към човек, който е бил обичан, или? -
Възхищавам се на поезията ти!
-
Безпощадна творба!
-
Браво. Само това мога да кажа.
-
Хареса ми!
-
Когато единият разлюби, любовта на другия тежи - като окови...
Това разбрах аз, Тома.
Поздрав! -
Много хубаво! (оковите тежат...)
Поздрави! -
Страхотно!
-
!!!
-
...Хубаво е!Силно въздействащо...!Поздрав!...
-
Тома,лъха отчуждение и студ.
И аз настръхнах от твойте думи!
ПОТЪРСИ ТОПЛОТА! С ОБИЧ! -
Хареса ми!
-
с удоволствие от думите ти - с днешна дата
-
Да!Понякога оковите на любовта могат много да тежат...Хубаво е!Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Онези,
без последното прегръщане.
Финалът ти ми е като шамар. Точно заглавие!