yotovava (Валентина Йотова)
2630 22207
20 mar 2024, 15:56  

Оковано мълчание 

  Poesía » De amor
415 4 6

ОКОВАНО МЪЛЧАНИЕ

 

Залутах се в заплетен, труден възел.

Надявах се по-лесно да забравя.

А в чашата ми с чай потъна бързо,

взривил прозореца, безкраен залез.

 

Сред кадифената вечерна пустош

люцерната дъхтеше на коситба,

заря изпълни тъмните маршрути

на месеца, застинал за молитва.

 

Как погледът ти става странно празен,

внезапно ако някой си е тръгнал!

Аз няма никога да те намразя –

горчилката ще мога да преглътна.

 

Обичах те. Навярно драматично!

Веднъж е дадено – ала го губим.

Стремежът ти за власт бе нелогичен,

изглежда свободата е за други.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??