Оковано мълчание
ОКОВАНО МЪЛЧАНИЕ
Залутах се в заплетен, труден възел.
Надявах се по-лесно да забравя.
А в чашата ми с чай потъна бързо,
взривил прозореца, безкраен залез.
Сред кадифената вечерна пустош
люцерната дъхтеше на коситба,
заря изпълни тъмните маршрути
на месеца, застинал за молитва.
Как погледът ти става странно празен,
внезапно ако някой си е тръгнал!
Аз няма никога да те намразя –
горчилката ще мога да преглътна.
Обичах те. Навярно драматично!
Веднъж е дадено – ала го губим.
Стремежът ти за власт бе нелогичен,
изглежда свободата е за други.
© Валентина Йотова All rights reserved.
