8 abr 2007, 15:14

Окрилена

  Poesía
978 0 1
 

Ти мойта изгубена

                 същост окрили, Любов.

Вълнуваш моя ден,

Вече в плен съм на

                  божествен вихър нов,

Нося Твоя огън в мен.


Вече любя спомена за теб, дете,

Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,

Вече твойта птица съм и спя в лале

и вече моят път те е завинаги открил.


С аромат на билки мойта пролет

В теб избра да рисува

И моето сърце към твойто избра си  полет,

И вече своя пролет не жадува...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...