Окрилена
Ти мойта изгубена
същост окрили, Любов.
Вълнуваш моя ден,
Вече в плен съм на
божествен вихър нов,
Нося Твоя огън в мен.
Вече любя спомена за теб, дете,
Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,
Вече твойта птица съм и спя в лале
и вече моят път те е завинаги открил.
С аромат на билки мойта пролет
В теб избра да рисува
И моето сърце към твойто избра си полет,
И вече своя пролет не жадува...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Борисова Все права защищены
