Ти мойта изгубена
същост окрили, Любов.
Вълнуваш моя ден,
Вече в плен съм на
божествен вихър нов,
Нося Твоя огън в мен.
Вече любя спомена за теб, дете,
Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,
Вече твойта птица съм и спя в лале
и вече моят път те е завинаги открил.
С аромат на билки мойта пролет
В теб избра да рисува
И моето сърце към твойто избра си полет,
И вече своя пролет не жадува...
© Рая Борисова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
