Ти мойта изгубена
същост окрили, Любов.
Вълнуваш моя ден,
Вече в плен съм на
божествен вихър нов,
Нося Твоя огън в мен.
Вече любя спомена за теб, дете,
Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,
Вече твойта птица съм и спя в лале
и вече моят път те е завинаги открил.
С аромат на билки мойта пролет
В теб избра да рисува
И моето сърце към твойто избра си полет,
И вече своя пролет не жадува...
© Рая Борисова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
