8.04.2007 г., 15:14

Окрилена

975 0 1
 

Ти мойта изгубена

                 същост окрили, Любов.

Вълнуваш моя ден,

Вече в плен съм на

                  божествен вихър нов,

Нося Твоя огън в мен.


Вече любя спомена за теб, дете,

Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,

Вече твойта птица съм и спя в лале

и вече моят път те е завинаги открил.


С аромат на билки мойта пролет

В теб избра да рисува

И моето сърце към твойто избра си  полет,

И вече своя пролет не жадува...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...