8.04.2007 г., 15:14

Окрилена

969 0 1
 

Ти мойта изгубена

                 същост окрили, Любов.

Вълнуваш моя ден,

Вече в плен съм на

                  божествен вихър нов,

Нося Твоя огън в мен.


Вече любя спомена за теб, дете,

Вече въздух ми е твоят вятър огнекрил,

Вече твойта птица съм и спя в лале

и вече моят път те е завинаги открил.


С аромат на билки мойта пролет

В теб избра да рисува

И моето сърце към твойто избра си  полет,

И вече своя пролет не жадува...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...