20 jul 2010, 13:15

Оксиморонно

768 0 0

Ужасно хубаво е да усещам как

с поглед-изумруд ме обладаваш,

горчиво-сладко тръпна от невинен грях,

космичното в една усмивка приземяваш.

Ръцете ти по мъжки грубо-нежни,

дъхът ти - южен бриз и в далечината близък,

а мислите ми във вихрушка страшно смешна

между сърцето и ума ми качват се и слизат.

Много малко ми остава да открия Рая,

бързам бавно, пламтя, прикрита в хлад,

поемам дъх... Много скоро ще узная,

че в Рая чака моят Ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...