Оксиморонно

Ужасно хубаво е да усещам как

с поглед-изумруд ме обладаваш,

горчиво-сладко тръпна от невинен грях,

космичното в една усмивка приземяваш.

Ръцете ти по мъжки грубо-нежни,

дъхът ти - южен бриз и в далечината близък,

а мислите ми във вихрушка страшно смешна

между сърцето и ума ми качват се и слизат.

Много малко ми остава да открия Рая,

бързам бавно, пламтя, прикрита в хлад,

поемам дъх... Много скоро ще узная,

че в Рая чака моят Ад.