Ужасно хубаво е да усещам как
с поглед-изумруд ме обладаваш,
горчиво-сладко тръпна от невинен грях,
космичното в една усмивка приземяваш.
Ръцете ти по мъжки грубо-нежни,
дъхът ти - южен бриз и в далечината близък,
а мислите ми във вихрушка страшно смешна
между сърцето и ума ми качват се и слизат.
Много малко ми остава да открия Рая,
бързам бавно, пламтя, прикрита в хлад,
поемам дъх... Много скоро ще узная,
че в Рая чака моят Ад.
© Даниела All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
