Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
15 oct 2018, 7:45

Октомври

1.6K 12 35

Тъй е запленен октомври,

че изглежда няма грижи.

Топъл есенен бездомник:

пред очите ми се ниже.

 

Разпилява се богато,

ляга в нивите на припек...

Дори не събира злато

с вятъра в горите.

 

Тишината е прекрасна!

И унесен в топла дрямка,

все сънува лятно щастие,

за да дири тръпна сянка.

 

Кой да вземе и му каже,

че дните му са преброени?

Нощите стоят на стража

под звездите охладени.

 

Тъй ще мине и замине

без да мисли много-много...

Само някаква тревога

нощем буди дим в комините.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0