Октомври
Тъй е запленен октомври,
че изглежда няма грижи.
Топъл есенен бездомник:
пред очите ми се ниже.
Разпилява се богато,
ляга в нивите на припек...
Дори не събира злато
с вятъра в горите.
Тишината е прекрасна!
И унесен в топла дрямка,
все сънува лятно щастие,
за да дири тръпна сянка.
Кой да вземе и му каже,
че дните му са преброени?
Нощите стоят на стража
под звездите охладени.
Тъй ще мине и замине
без да мисли много-много...
Само някаква тревога
нощем буди дим в комините.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
