Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Oct 15, 2018, 7:45 AM

Октомври

1.6K 12 35

Тъй е запленен октомври,

че изглежда няма грижи.

Топъл есенен бездомник:

пред очите ми се ниже.

 

Разпилява се богато,

ляга в нивите на припек...

Дори не събира злато

с вятъра в горите.

 

Тишината е прекрасна!

И унесен в топла дрямка,

все сънува лятно щастие,

за да дири тръпна сянка.

 

Кой да вземе и му каже,

че дните му са преброени?

Нощите стоят на стража

под звездите охладени.

 

Тъй ще мине и замине

без да мисли много-много...

Само някаква тревога

нощем буди дим в комините.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0