5 oct 2019, 19:23  

Октомври 

  Poesía » Otra
960 5 10

Октомври си е на жегла  
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.

 

Да му покажеш пръст - реве,
два пръста, през сълзи се смее,
ни зима, да го оттърве,
ни жарко лято, да го сгрее.

 

Октомври, есенен артист,
след младо вино, за закуска,
написва стих на всеки лист
и по рекичката го пуска.

 

Знам ще намеря някой ден,
стихът в рекичката изгубен.
И знам, на мен е посветен.
Октомври луд е. И е влюбен...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??