Октомври
Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве,
два пръста, през сълзи се смее,
ни зима, да го оттърве,
ни жарко лято, да го сгрее.
Октомври, есенен артист,
след младо вино, за закуска,
написва стих на всеки лист
и по рекичката го пуска.
Знам ще намеря някой ден,
стихът в рекичката изгубен.
И знам, на мен е посветен.
Октомври луд е. И е влюбен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
