Oct 5, 2019, 7:23 PM  

Октомври 

  Poetry » Other
964 5 10

Октомври си е на жегла  
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.

 

Да му покажеш пръст - реве,
два пръста, през сълзи се смее,
ни зима, да го оттърве,
ни жарко лято, да го сгрее.

 

Октомври, есенен артист,
след младо вино, за закуска,
написва стих на всеки лист
и по рекичката го пуска.

 

Знам ще намеря някой ден,
стихът в рекичката изгубен.
И знам, на мен е посветен.
Октомври луд е. И е влюбен...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??