Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве,
два пръста, през сълзи се смее,
ни зима, да го оттърве,
ни жарко лято, да го сгрее.
Октомври, есенен артист,
след младо вино, за закуска,
написва стих на всеки лист
и по рекичката го пуска. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up