5.10.2019 г., 19:23 ч.  

Октомври 

  Поезия » Друга
1046 5 10

Октомври си е на жегла  
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.

 

Да му покажеш пръст - реве,
два пръста, през сълзи се смее,
ни зима, да го оттърве,
ни жарко лято, да го сгрее.

 

Октомври, есенен артист,
след младо вино, за закуска,
написва стих на всеки лист
и по рекичката го пуска.

 

Знам ще намеря някой ден,
стихът в рекичката изгубен.
И знам, на мен е посветен.
Октомври луд е. И е влюбен...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??