Октомври е
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове
на мартенската дързост топлината.
И птиците ги няма … но криле
от паднали пера лежат в земята.
Октомври е – жадувам за крила,
душата ми да полети безбрежно.
Че толкоз ми е нужна светлина –
пропито е сърцето ... със копнежност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
